Ако можеш
Изкръшкай с мен един живот
и не мисли - какво ще кажат,
разкрий вселенския си код,
сега си огън във миражи...
И имаш мъж, дете и грим,
работиш, за да не си в къщи,
любовникът ти - предвидим,
и на букетите се мръщи...
Изкръшкай с мене само миг,
във него ще сме ние двама,
от спомените се пропих,
а бъдеще изобщо няма...
Аз знам, че Бог ще ми прости,
а ти богиня си от нежност.
Не вярвам в сънища, уви,
но любовта е неизбежност...
И ни завлича в приказка,
там някъде, във тишината...
Във чувствата сме скитници...
Убиват ли ти днес крилата?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
Поздрави!
