Ако можеше небето да говори

24 jul 2010, 22:57

Poesía » Versos blancos

1038 0 2

Ако можеше небето да говори,
то би казало ни нечути досега неща,
земята би се отворила за неговите отговори
и би намерила най-точната за нея дума.
Ако можеше тишината да отговори,
тя би скрила се дълбоко от суета
и морето покрило би я, за да не се озори
и би удавило болката ù само с една вълна.

Ако можеше нощта да се разтвори,
тя би приютила милостиво само съня,
разкъсала би сянката дори на дяволи
и би извила шиите на всички нищета.

Ако можеше сърцето само да се отвори,
би приело в себе си истината с нежна топлина,
би заровило в пепел ненужни спомени
и би отсяло само най-хубавото от деня.
Ако можеше звездата да повтори
пътя на една угаснала мечта,
би разтворила безкрайните простори
и би полетяла като невидима там душа.
Ако можеше, но дали става така...?

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

kleopatrasv (Светлана Тодорова)

2010-07-25T13:09:16+03:00

Ако можеше твоята нежност да се нарисува
би взривила с топлината си света
ако можеше поне да се пророкува
всички биха дошли да я видят с доброта....
portishead (Милен Пеев)

2010-07-25T00:48:58+03:00

Магията ти потъва
в дъждовни мечти
от сребърни извори
на отвъдни океани
обгърнали
изгубени острови
в сърцето на
на болката
изтръгната
с една целувка
от изгаряща
душа по неспиращи
горещи бързеи
отвеждащи
диханията
в една паднала
звезда
стоплена
отново в дланта ми...