Ако можеше небето да говори
Ако можеше небето да говори,
то би казало ни нечути досега неща,
земята би се отворила за неговите отговори
и би намерила най-точната за нея дума.
Ако можеше тишината да отговори,
тя би скрила се дълбоко от суета
и морето покрило би я, за да не се озори
и би удавило болката ù само с една вълна.
Ако можеше нощта да се разтвори,
тя би приютила милостиво само съня,
разкъсала би сянката дори на дяволи
и би извила шиите на всички нищета.
Ако можеше сърцето само да се отвори,
би приело в себе си истината с нежна топлина,
би заровило в пепел ненужни спомени
и би отсяло само най-хубавото от деня.
Ако можеше звездата да повтори
пътя на една угаснала мечта,
би разтворила безкрайните простори
и би полетяла като невидима там душа.
Ако можеше, но дали става така...?
© Светлана Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Магията ти потъва
в дъждовни мечти
от сребърни извори
на отвъдни океани
обгърнали
изгубени острови
в сърцето на
на болката
изтръгната
с една целувка
от изгаряща
душа по неспиращи
горещи бързеи
отвеждащи
диханията
в една паднала
звезда
стоплена
отново в дланта ми...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
би взривила с топлината си света
ако можеше поне да се пророкува
всички биха дошли да я видят с доброта....