Ако можеше небето да говори
Ако можеше небето да говори,
то би казало ни нечути досега неща,
земята би се отворила за неговите отговори
и би намерила най-точната за нея дума.
Ако можеше тишината да отговори,
тя би скрила се дълбоко от суета
и морето покрило би я, за да не се озори
и би удавило болката ù само с една вълна.
Ако можеше нощта да се разтвори,
тя би приютила милостиво само съня,
разкъсала би сянката дори на дяволи
и би извила шиите на всички нищета.
Ако можеше сърцето само да се отвори,
би приело в себе си истината с нежна топлина,
би заровило в пепел ненужни спомени
и би отсяло само най-хубавото от деня.
Ако можеше звездата да повтори
пътя на една угаснала мечта,
би разтворила безкрайните простори
и би полетяла като невидима там душа.
Ако можеше, но дали става така...?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлана Тодорова Все права защищены
