2 abr 2010, 18:57

Ако не изчезне преди теб

  Poesía
818 0 18

Такъв си

Защото се влюби в себе си

И защото обичаш да правиш другите слаби

А после да пиеш от тях

Каквото ти липсва

И пак ти е сухо гърлото

И все си жадният...

 

Виси бретон пред погледа ти

И гледаш само в себе си

Блъскаш огледало с юмруци

И става на парчета душата ти

Пръскаш болестта си и лъжеш

Че е звезден прах, лекуващ кокоша слепота...

А твоите очи са триъгълни

И хиляди си давил в тях

Завърташ пръст  до слепоочието си

Когато разберат междуредието ти

Когато видят вената, сечаща окото ти

Вливаща се в  лилава линия

И точеща ножа ти, с който се раждаш отново

А душата ти е алкохоличка

Свети в погледа ти

И се блъска в чужди животи

Остава вълна от провиснали усмивки

Погребващи себе си...

Влязла в коридори и множаща се

В не преборили същността си

Мътни води, вързали пандела

На бомба под кожата си...

 

Когато се задави светът от парите ти

Ще те стисне между две стени

Ще станеш стон и ще гръмнеш в себе си

Ще те бодат трите ръба в погледа ти

Ще те подпети...

Ако не изчезне преди теб

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеляна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Просто страхлив егоизъм
    който живота ще срине
    в купчина злобни остатъци.
  • И на мен ми хареса дълбочината - трудна е за преодоляване, но си струва преосмислянето й!
    Браво!
  • Благодаря много на всички!
    Аз настръхнах от думите ви.
    Александър, благодаря ти за анализа... Разбрал си гнева ми! Усетил си желанието ми да стисна гърлото на въпросния с думи. Той има много лица и всичките са гнусни.
    За грешката ми- ДА! Но редакцията ми ще задейства една дълга процедура на повторно разглеждане от редактор! Не ми се създава допълнителна работа на уважаемите...
  • Много талантливо и качествено написано, с леки забележки в ритъма и конструкцията! Тона е ядосан и негативен. Интонацията е насечена и градивна. Целенасочено е и се конкретизира точно определен образ на себевъзвишен, но неразбиращ света лирически герой, който до някаква степен е описан като ограничен и тесногръд посредством носещи отрицателен заряд епитети и сравнения. Метафорите на моменти са жезтоки, но находчиви. Стихотворението носи един силен аромат на нараненост у лирическия говорител, на задушевна горчивина от раздяла или изневяра с обекта на лирическото описание. Поантата е силна, но леко двусмислена.

    П.П. А, и дано си забелязала - непробили е една дума
    Хубаво пишеш! Варна
  • Тежък, настръхващ стих!
    Привет!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...