2 апр. 2010 г., 18:57

Ако не изчезне преди теб

817 0 18

Такъв си

Защото се влюби в себе си

И защото обичаш да правиш другите слаби

А после да пиеш от тях

Каквото ти липсва

И пак ти е сухо гърлото

И все си жадният...

 

Виси бретон пред погледа ти

И гледаш само в себе си

Блъскаш огледало с юмруци

И става на парчета душата ти

Пръскаш болестта си и лъжеш

Че е звезден прах, лекуващ кокоша слепота...

А твоите очи са триъгълни

И хиляди си давил в тях

Завърташ пръст  до слепоочието си

Когато разберат междуредието ти

Когато видят вената, сечаща окото ти

Вливаща се в  лилава линия

И точеща ножа ти, с който се раждаш отново

А душата ти е алкохоличка

Свети в погледа ти

И се блъска в чужди животи

Остава вълна от провиснали усмивки

Погребващи себе си...

Влязла в коридори и множаща се

В не преборили същността си

Мътни води, вързали пандела

На бомба под кожата си...

 

Когато се задави светът от парите ти

Ще те стисне между две стени

Ще станеш стон и ще гръмнеш в себе си

Ще те бодат трите ръба в погледа ти

Ще те подпети...

Ако не изчезне преди теб

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеляна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Просто страхлив егоизъм
    който живота ще срине
    в купчина злобни остатъци.
  • И на мен ми хареса дълбочината - трудна е за преодоляване, но си струва преосмислянето й!
    Браво!
  • Благодаря много на всички!
    Аз настръхнах от думите ви.
    Александър, благодаря ти за анализа... Разбрал си гнева ми! Усетил си желанието ми да стисна гърлото на въпросния с думи. Той има много лица и всичките са гнусни.
    За грешката ми- ДА! Но редакцията ми ще задейства една дълга процедура на повторно разглеждане от редактор! Не ми се създава допълнителна работа на уважаемите...
  • Много талантливо и качествено написано, с леки забележки в ритъма и конструкцията! Тона е ядосан и негативен. Интонацията е насечена и градивна. Целенасочено е и се конкретизира точно определен образ на себевъзвишен, но неразбиращ света лирически герой, който до някаква степен е описан като ограничен и тесногръд посредством носещи отрицателен заряд епитети и сравнения. Метафорите на моменти са жезтоки, но находчиви. Стихотворението носи един силен аромат на нараненост у лирическия говорител, на задушевна горчивина от раздяла или изневяра с обекта на лирическото описание. Поантата е силна, но леко двусмислена.

    П.П. А, и дано си забелязала - непробили е една дума
    Хубаво пишеш! Варна
  • Тежък, настръхващ стих!
    Привет!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...