Такъв си
Защото се влюби в себе си
И защото обичаш да правиш другите слаби
А после да пиеш от тях
Каквото ти липсва
И пак ти е сухо гърлото
И все си жадният...
Виси бретон пред погледа ти
И гледаш само в себе си
Блъскаш огледало с юмруци
И става на парчета душата ти
Пръскаш болестта си и лъжеш
Че е звезден прах, лекуващ кокоша слепота...
А твоите очи са триъгълни
И хиляди си давил в тях
Завърташ пръст до слепоочието си
Когато разберат междуредието ти
Когато видят вената, сечаща окото ти
Вливаща се в лилава линия
И точеща ножа ти, с който се раждаш отново
А душата ти е алкохоличка
Свети в погледа ти
И се блъска в чужди животи
Остава вълна от провиснали усмивки
Погребващи себе си...
Влязла в коридори и множаща се
В не преборили същността си
Мътни води, вързали пандела
На бомба под кожата си...
Когато се задави светът от парите ти
Ще те стисне между две стени
Ще станеш стон и ще гръмнеш в себе си
Ще те бодат трите ръба в погледа ти
Ще те подпети...
Ако не изчезне преди теб
© Стеляна All rights reserved.
който живота ще срине
в купчина злобни остатъци.