Apr 2, 2010, 6:57 PM

Ако не изчезне преди теб

  Poetry
815 0 18

Такъв си

Защото се влюби в себе си

И защото обичаш да правиш другите слаби

А после да пиеш от тях

Каквото ти липсва

И пак ти е сухо гърлото

И все си жадният...

 

Виси бретон пред погледа ти

И гледаш само в себе си

Блъскаш огледало с юмруци

И става на парчета душата ти

Пръскаш болестта си и лъжеш

Че е звезден прах, лекуващ кокоша слепота...

А твоите очи са триъгълни

И хиляди си давил в тях

Завърташ пръст  до слепоочието си

Когато разберат междуредието ти

Когато видят вената, сечаща окото ти

Вливаща се в  лилава линия

И точеща ножа ти, с който се раждаш отново

А душата ти е алкохоличка

Свети в погледа ти

И се блъска в чужди животи

Остава вълна от провиснали усмивки

Погребващи себе си...

Влязла в коридори и множаща се

В не преборили същността си

Мътни води, вързали пандела

На бомба под кожата си...

 

Когато се задави светът от парите ти

Ще те стисне между две стени

Ще станеш стон и ще гръмнеш в себе си

Ще те бодат трите ръба в погледа ти

Ще те подпети...

Ако не изчезне преди теб

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеляна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Просто страхлив егоизъм
    който живота ще срине
    в купчина злобни остатъци.
  • И на мен ми хареса дълбочината - трудна е за преодоляване, но си струва преосмислянето й!
    Браво!
  • Благодаря много на всички!
    Аз настръхнах от думите ви.
    Александър, благодаря ти за анализа... Разбрал си гнева ми! Усетил си желанието ми да стисна гърлото на въпросния с думи. Той има много лица и всичките са гнусни.
    За грешката ми- ДА! Но редакцията ми ще задейства една дълга процедура на повторно разглеждане от редактор! Не ми се създава допълнителна работа на уважаемите...
  • Много талантливо и качествено написано, с леки забележки в ритъма и конструкцията! Тона е ядосан и негативен. Интонацията е насечена и градивна. Целенасочено е и се конкретизира точно определен образ на себевъзвишен, но неразбиращ света лирически герой, който до някаква степен е описан като ограничен и тесногръд посредством носещи отрицателен заряд епитети и сравнения. Метафорите на моменти са жезтоки, но находчиви. Стихотворението носи един силен аромат на нараненост у лирическия говорител, на задушевна горчивина от раздяла или изневяра с обекта на лирическото описание. Поантата е силна, но леко двусмислена.

    П.П. А, и дано си забелязала - непробили е една дума
    Хубаво пишеш! Варна
  • Тежък, настръхващ стих!
    Привет!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...