28 may 2005, 12:37

Ако някой ден...

  Poesía
1.4K 0 8

Ако някой ден

сваля обвивката

на бляскавото лустро

и без слова

обсебя мисълта ти,

ще бъдеш ли

пак същия?

 

Ако заболи

от истината

в капките дъждовни

попили влагата

от извора,

ще останеш ли

пак същия?

 

 

Ако след есенния

листопад

по кожата се

се впие сянката

на миналото,

ще се умориш ли

да си същия?

 

Ако изтрия

съжалението всекидневно

и събудя егоиста

в себе си,

за да докосна

свободата,

няма да си

същия!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Вълканова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...