28 may 2005, 12:37

Ако някой ден...

  Poesía
1.4K 0 8

Ако някой ден

сваля обвивката

на бляскавото лустро

и без слова

обсебя мисълта ти,

ще бъдеш ли

пак същия?

 

Ако заболи

от истината

в капките дъждовни

попили влагата

от извора,

ще останеш ли

пак същия?

 

 

Ако след есенния

листопад

по кожата се

се впие сянката

на миналото,

ще се умориш ли

да си същия?

 

Ако изтрия

съжалението всекидневно

и събудя егоиста

в себе си,

за да докосна

свободата,

няма да си

същия!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Вълканова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...