28 мая 2005 г., 12:37

Ако някой ден...

1.4K 0 8

Ако някой ден

сваля обвивката

на бляскавото лустро

и без слова

обсебя мисълта ти,

ще бъдеш ли

пак същия?

 

Ако заболи

от истината

в капките дъждовни

попили влагата

от извора,

ще останеш ли

пак същия?

 

 

Ако след есенния

листопад

по кожата се

се впие сянката

на миналото,

ще се умориш ли

да си същия?

 

Ако изтрия

съжалението всекидневно

и събудя егоиста

в себе си,

за да докосна

свободата,

няма да си

същия!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Вълканова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...