28 мая 2005 г., 12:37

Ако някой ден...

1.4K 0 8

Ако някой ден

сваля обвивката

на бляскавото лустро

и без слова

обсебя мисълта ти,

ще бъдеш ли

пак същия?

 

Ако заболи

от истината

в капките дъждовни

попили влагата

от извора,

ще останеш ли

пак същия?

 

 

Ако след есенния

листопад

по кожата се

се впие сянката

на миналото,

ще се умориш ли

да си същия?

 

Ако изтрия

съжалението всекидневно

и събудя егоиста

в себе си,

за да докосна

свободата,

няма да си

същия!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Вълканова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...