28 мая 2005 г., 12:37

Ако някой ден...

1.4K 0 8

Ако някой ден

сваля обвивката

на бляскавото лустро

и без слова

обсебя мисълта ти,

ще бъдеш ли

пак същия?

 

Ако заболи

от истината

в капките дъждовни

попили влагата

от извора,

ще останеш ли

пак същия?

 

 

Ако след есенния

листопад

по кожата се

се впие сянката

на миналото,

ще се умориш ли

да си същия?

 

Ако изтрия

съжалението всекидневно

и събудя егоиста

в себе си,

за да докосна

свободата,

няма да си

същия!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Вълканова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...