Ако някой ден
сваля обвивката
на бляскавото лустро
и без слова
обсебя мисълта ти,
ще бъдеш ли
пак същия?
Ако заболи
от истината
в капките дъждовни
попили влагата
от извора,
ще останеш ли
пак същия?
Ако след есенния
листопад
по кожата се
се впие сянката
на миналото,
ще се умориш ли
да си същия?
Ако изтрия
съжалението всекидневно
и събудя егоиста
в себе си,
за да докосна
свободата,
няма да си
същия!
© Надя Вълканова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
