Ако някой ден
сваля обвивката
на бляскавото лустро
и без слова
обсебя мисълта ти,
ще бъдеш ли
пак същия?
Ако заболи
от истината
в капките дъждовни
попили влагата
от извора,
ще останеш ли
пак същия?
Ако след есенния
листопад
по кожата се
се впие сянката
на миналото,
ще се умориш ли
да си същия?
Ако изтрия
съжалението всекидневно
и събудя егоиста
в себе си,
за да докосна
свободата,
няма да си
същия!
© Надя Вълканова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
