20 jun 2023, 15:27

Ако остарея (неочаквано)

488 0 0

Нима с поезия на монолозите

бих си вменил това спокойствие,

което сякаш диагноза е 

на закъсняло, мъчно удоволствие? 

О, не! Далеч от мисълта съм, 

че биха оживели мойте Музи!

Събудих ги от летаргичен сън, 

за да убия глупавите им илюзии... 

Не искам даже грам съчувствие, 

облечено с хвърчащи фрази 

или усмивките, изкуствени 

на обичащи ме до омраза... 

Каква ще да е орисѝята 

превърнала ме в нарицателно - 

душевно влюбен в немотѝята

на безчувствените си предатели? 

И вероятно ще намеря отговор 

в треперещите си артритни пръсти, 

които зад диоптрите ми с взора - 

копнежите ми ще прекръстят...

А дотогава ако мине времето 

и остарея, (твърде неочаквано) 

мен, Дяволите да ме вземат, 

заклевам Ви, не ме оплаквайте! 

 

Стихопат. 

©Данаил Антонов 

20.06.2023

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...