20.06.2023 г., 15:27

Ако остарея (неочаквано)

489 0 0

Нима с поезия на монолозите

бих си вменил това спокойствие,

което сякаш диагноза е 

на закъсняло, мъчно удоволствие? 

О, не! Далеч от мисълта съм, 

че биха оживели мойте Музи!

Събудих ги от летаргичен сън, 

за да убия глупавите им илюзии... 

Не искам даже грам съчувствие, 

облечено с хвърчащи фрази 

или усмивките, изкуствени 

на обичащи ме до омраза... 

Каква ще да е орисѝята 

превърнала ме в нарицателно - 

душевно влюбен в немотѝята

на безчувствените си предатели? 

И вероятно ще намеря отговор 

в треперещите си артритни пръсти, 

които зад диоптрите ми с взора - 

копнежите ми ще прекръстят...

А дотогава ако мине времето 

и остарея, (твърде неочаквано) 

мен, Дяволите да ме вземат, 

заклевам Ви, не ме оплаквайте! 

 

Стихопат. 

©Данаил Антонов 

20.06.2023

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...