20.06.2023 г., 15:27

Ако остарея (неочаквано)

490 0 0

Нима с поезия на монолозите

бих си вменил това спокойствие,

което сякаш диагноза е 

на закъсняло, мъчно удоволствие? 

О, не! Далеч от мисълта съм, 

че биха оживели мойте Музи!

Събудих ги от летаргичен сън, 

за да убия глупавите им илюзии... 

Не искам даже грам съчувствие, 

облечено с хвърчащи фрази 

или усмивките, изкуствени 

на обичащи ме до омраза... 

Каква ще да е орисѝята 

превърнала ме в нарицателно - 

душевно влюбен в немотѝята

на безчувствените си предатели? 

И вероятно ще намеря отговор 

в треперещите си артритни пръсти, 

които зад диоптрите ми с взора - 

копнежите ми ще прекръстят...

А дотогава ако мине времето 

и остарея, (твърде неочаквано) 

мен, Дяволите да ме вземат, 

заклевам Ви, не ме оплаквайте! 

 

Стихопат. 

©Данаил Антонов 

20.06.2023

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...