Jun 20, 2023, 3:27 PM

Ако остарея (неочаквано)

486 0 0

Нима с поезия на монолозите

бих си вменил това спокойствие,

което сякаш диагноза е 

на закъсняло, мъчно удоволствие? 

О, не! Далеч от мисълта съм, 

че биха оживели мойте Музи!

Събудих ги от летаргичен сън, 

за да убия глупавите им илюзии... 

Не искам даже грам съчувствие, 

облечено с хвърчащи фрази 

или усмивките, изкуствени 

на обичащи ме до омраза... 

Каква ще да е орисѝята 

превърнала ме в нарицателно - 

душевно влюбен в немотѝята

на безчувствените си предатели? 

И вероятно ще намеря отговор 

в треперещите си артритни пръсти, 

които зад диоптрите ми с взора - 

копнежите ми ще прекръстят...

А дотогава ако мине времето 

и остарея, (твърде неочаквано) 

мен, Дяволите да ме вземат, 

заклевам Ви, не ме оплаквайте! 

 

Стихопат. 

©Данаил Антонов 

20.06.2023

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....