diesto (Данаил Антонов)
1039 617
7 jun 2024, 6:16

Ако палачът на надеждата заспи 

  Poesía » Filosófica
218 3 5

От глътката на първия живот 

до днес, когато дишам пълнолетно,

помъкнал вече смъртния хомот,

все още се надявам да не легна...

И нищо, че въртят ме колената,

а кръста ми прещраква на заето,

аз тежките товари на съдбата

ги нося и си казвам, че са леки...

Понеже съм пренесъл през дълбокото

на не един и двама самотата, 

и чувствата, и грешните посоки, 

накрая сам си седнах на душата... 

И гледах денонощно към небето 

по навик, за намигване от Господ, 

да каже -

"Давай смело и напред! 

За грешници молитвите са после!" 

Но залезът помръква светлината 

и прилепите в тъмното проглеждат, 

досущ като във сляпата мечта -

да спи до смърт палача на надеждата.

А смисълът е в нещо да повярваш. 

Във някой или в Бог, или във себе си. 

В различното, във чудото и в дарбата,  

от всяка смърт да имаш само белези... 

Затуй все още прав съм пред живота, 

подобно на змията пред свирача. 

За миг не го изпускам от око. 

Живея и го вдишвам с всяка крачка. 

Отпивам и предъвквам за причастие. 

Без пукната паричка за лодкаря 

се върнах да измоля свойто щастие. 

И беден, но богат, че имам вяра... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

06.06.2024

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??