От глътката на първия живот
до днес, когато дишам пълнолетно,
помъкнал вече смъртния хомот,
все още се надявам да не легна...
И нищо, че въртят ме колената,
а кръста ми прещраква на заето,
аз тежките товари на съдбата
ги нося и си казвам, че са леки...
Понеже съм пренесъл през дълбокото
на не един и двама самотата,
и чувствата, и грешните посоки,
накрая сам си седнах на душата... ...