Ако палачът на надеждата заспи

7 июн. 2024 г., 06:16

Поэзия » Философская

198 3 5

От глътката на първия живот

до днес, когато дишам пълнолетно,

помъкнал вече смъртния хомот,

все още се надявам да не легна...

И нищо, че въртят ме колената,

а кръста ми прещраква на заето,

аз тежките товари на съдбата

ги нося и си казвам, че са леки...

Понеже съм пренесъл през дълбокото

на не един и двама самотата,

и чувствата, и грешните посоки,

накрая сам си седнах на душата...

И гледах денонощно към небето

по навик, за намигване от Господ,

да каже -

"Давай смело и напред!

За грешници молитвите са после!"

Но залезът помръква светлината

и прилепите в тъмното проглеждат,

досущ като във сляпата мечта -

да спи до смърт палача на надеждата.

А смисълът е в нещо да повярваш.

Във някой или в Бог, или във себе си.

В различното, във чудото и в дарбата,

от всяка смърт да имаш само белези...

Затуй все още прав съм пред живота,

подобно на змията пред свирача.

За миг не го изпускам от око.

Живея и го вдишвам с всяка крачка.

Отпивам и предъвквам за причастие.

Без пукната паричка за лодкаря

се върнах да измоля свойто щастие.

И беден, но богат, че имам вяра...

©тихопат.

Данаил Антонов

06.06.2024

Niki_art (Николай Василев)

2024-06-09T11:30:59+03:00

Дани!!!
diesto (Данаил Антонов)

2024-06-08T04:31:23+03:00

Наде, 🤫🙂
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2024-06-08T00:00:35+03:00

В душата ми четеш, Дани. И все не знам какво да кажа. А трябва ли?
diesto (Данаил Антонов)

2024-06-07T09:01:51+03:00

Благодаря Ви, Таня! 🙂
streptococcus (Таня Гулериа)

2024-06-07T08:50:05+03:00

Xapecвaм пoeзиятa Bи. "подобно на змията пред свирача. " Cyпep мeтaфopa