22 mar 2017, 19:26

Ако сега си отида

962 0 2

Ще останат следи по стъклата

от червената наша луна,

тъмно червило по чашата,

няколко снимки в дъжда.

Вероятно чадър или шалът ми,

в джоба – билет за метро,

няколко гривни на шкафчето

под старото сиво сако.

Ако сега си отида от тебе,

едва ли ще спре да вали,

от Европа да Южна Америка

ще вали, ще вали, ще вали.

А ти ще пушиш сам на балкона

пред луната, изгубила цвят

с вино от минало време

и миди, строшени на прах.

 

Ако сега си отида. Не, нека е утре,

искам с теб аз да чуя нощта

и луната да гледа засрамено

любовта ни зад тънки стъкла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Elena Rafailova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви, Жанет! Поздрав!
  • Хубаво е.
    Бих сменила "миди"-те с "минути" примерно, че така са ми кацнали от никъде

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....