Mar 22, 2017, 7:26 PM

Ако сега си отида

  Poetry » Love
967 0 2

Ще останат следи по стъклата

от червената наша луна,

тъмно червило по чашата,

няколко снимки в дъжда.

Вероятно чадър или шалът ми,

в джоба – билет за метро,

няколко гривни на шкафчето

под старото сиво сако.

Ако сега си отида от тебе,

едва ли ще спре да вали,

от Европа да Южна Америка

ще вали, ще вали, ще вали.

А ти ще пушиш сам на балкона

пред луната, изгубила цвят

с вино от минало време

и миди, строшени на прах.

 

Ако сега си отида. Не, нека е утре,

искам с теб аз да чуя нощта

и луната да гледа засрамено

любовта ни зад тънки стъкла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Elena Rafailova All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви, Жанет! Поздрав!
  • Хубаво е.
    Бих сменила "миди"-те с "минути" примерно, че така са ми кацнали от никъде

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...