22.03.2017 г., 19:26

Ако сега си отида

960 0 2

Ще останат следи по стъклата

от червената наша луна,

тъмно червило по чашата,

няколко снимки в дъжда.

Вероятно чадър или шалът ми,

в джоба – билет за метро,

няколко гривни на шкафчето

под старото сиво сако.

Ако сега си отида от тебе,

едва ли ще спре да вали,

от Европа да Южна Америка

ще вали, ще вали, ще вали.

А ти ще пушиш сам на балкона

пред луната, изгубила цвят

с вино от минало време

и миди, строшени на прах.

 

Ако сега си отида. Не, нека е утре,

искам с теб аз да чуя нощта

и луната да гледа засрамено

любовта ни зад тънки стъкла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elena Rafailova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви, Жанет! Поздрав!
  • Хубаво е.
    Бих сменила "миди"-те с "минути" примерно, че така са ми кацнали от никъде

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...