22 мар. 2017 г., 19:26

Ако сега си отида

963 0 2

Ще останат следи по стъклата

от червената наша луна,

тъмно червило по чашата,

няколко снимки в дъжда.

Вероятно чадър или шалът ми,

в джоба – билет за метро,

няколко гривни на шкафчето

под старото сиво сако.

Ако сега си отида от тебе,

едва ли ще спре да вали,

от Европа да Южна Америка

ще вали, ще вали, ще вали.

А ти ще пушиш сам на балкона

пред луната, изгубила цвят

с вино от минало време

и миди, строшени на прах.

 

Ако сега си отида. Не, нека е утре,

искам с теб аз да чуя нощта

и луната да гледа засрамено

любовта ни зад тънки стъкла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Elena Rafailova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви, Жанет! Поздрав!
  • Хубаво е.
    Бих сменила "миди"-те с "минути" примерно, че така са ми кацнали от никъде

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...