22 мар. 2017 г., 19:26

Ако сега си отида

971 0 2

Ще останат следи по стъклата

от червената наша луна,

тъмно червило по чашата,

няколко снимки в дъжда.

Вероятно чадър или шалът ми,

в джоба – билет за метро,

няколко гривни на шкафчето

под старото сиво сако.

Ако сега си отида от тебе,

едва ли ще спре да вали,

от Европа да Южна Америка

ще вали, ще вали, ще вали.

А ти ще пушиш сам на балкона

пред луната, изгубила цвят

с вино от минало време

и миди, строшени на прах.

 

Ако сега си отида. Не, нека е утре,

искам с теб аз да чуя нощта

и луната да гледа засрамено

любовта ни зад тънки стъкла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Elena Rafailova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви, Жанет! Поздрав!
  • Хубаво е.
    Бих сменила "миди"-те с "минути" примерно, че така са ми кацнали от никъде

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....