В рими душата ми диша,
с дъх пресеклив - от тревога.
Възпирам се - да не пиша,
отде късмет и да мога.
Бясно препускаща мисъл,
моя запазена марка.
Де да намирах и смисъл,
в рамка, калъп, или мярка.
Моите криви аршини,
мерят отдясно, наляво.
Сядам и чакам да мине,
как ли пък не. Не минава! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse