Ако съвсем ви дотегна
В рими душата ми диша,
с дъх пресеклив - от тревога.
Възпирам се - да не пиша,
отде късмет и да мога.
Бясно препускаща мисъл,
моя запазена марка.
Де да намирах и смисъл,
в рамка, калъп, или мярка.
Моите криви аршини,
мерят отдясно, наляво.
Сядам и чакам да мине,
как ли пък не. Не минава!
Все пред очите картини,
калейдоскопът в главата,
а пък в сърцето не стине,
чувство - реката от злато.
И примирено отрязвам,
на лудостта си юздите,
и деветини разказвам...
А пък дано ми простите...
Ако съвсем ви дотегна,
просто резнете крилата.
Тихо на хълбок ще легна
и ще ме скрият житата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
💖
