2.04.2020 г., 20:42 ч.  

Ако съвсем ви дотегна 

  Поезия » Друга
416 2 11

 В рими душата ми диша,

с дъх пресеклив - от тревога.
Възпирам се - да не пиша,
отде късмет и да мога.

 

Бясно препускаща мисъл,
моя запазена марка.
Де да намирах и смисъл,
в рамка, калъп, или мярка.

 

Моите криви аршини,
мерят отдясно, наляво.
Сядам и чакам да мине,
как ли пък не. Не минава!

 

Все пред очите картини,
калейдоскопът в главата,
а пък в сърцето не стине,
чувство - реката от злато.

 

И примирено отрязвам,
на лудостта си юздите,
и деветини разказвам...
А пък дано ми простите...

 

Ако съвсем ви дотегна,
просто резнете крилата.
Тихо на хълбок ще легна
и ще ме скрият житата.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??