Ако те целуна...
Ако те целуна под екватора...
Там, в онази зона земетръсна,
ще съм камикадзе-атентатора -
двама ни на части ще разпръсна...
Тайната на думите неказани
ще заплаче в този миг съдбовен...
И до края си ще сме наказани
с гузна съвест във петно от спомен...
Ще строшим на две пиедесталите,
дето с чисти стихове строиме...
Като съчки, лумнали в пожарите,
двете си сърца ще овъглиме...
А сега сме ангели, танцуващи
във дворец от облаци небесни...
Със ръце, от щастие ликуващи -
лирите, влудяващи със песни...
Ако те целуна под екватора
и заситя жаждата по тебе
с капчици екстракт от дестилатора -
цялата магия ще изчезне...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гергана Иванова Todos los derechos reservados
. Е, страхотен стих!!! Поздрави, Рия!
