Ако те целуна...
Ако те целуна под екватора...
Там, в онази зона земетръсна,
ще съм камикадзе-атентатора -
двама ни на части ще разпръсна...
Тайната на думите неказани
ще заплаче в този миг съдбовен...
И до края си ще сме наказани
с гузна съвест във петно от спомен...
Ще строшим на две пиедесталите,
дето с чисти стихове строиме...
Като съчки, лумнали в пожарите,
двете си сърца ще овъглиме...
А сега сме ангели, танцуващи
във дворец от облаци небесни...
Със ръце, от щастие ликуващи -
лирите, влудяващи със песни...
Ако те целуна под екватора
и заситя жаждата по тебе
с капчици екстракт от дестилатора -
цялата магия ще изчезне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
. Е, страхотен стих!!! Поздрави, Рия!
