Ако те целуна под екватора...
Там, в онази зона земетръсна,
ще съм камикадзе-атентатора -
двама ни на части ще разпръсна...
Тайната на думите неказани
ще заплаче в този миг съдбовен...
И до края си ще сме наказани
с гузна съвест във петно от спомен...
Ще строшим на две пиедесталите,
дето с чисти стихове строиме...
Като съчки, лумнали в пожарите,
двете си сърца ще овъглиме... ...