В реките буйни вече се изтекох,
като вълна пенлива,търсеща брега.
По храсталаци и по урви
вървях със трън във своята пета.
И по полята с цъфналите макове,
развели алените знамена,
сърцето ми от пламнали огньове
по теб въздишаше с душа.
Ако те имах, нямаше да е самотно
в небето ми със светлия простор,
а аз бездомна свивам под крилото
главата си във клетката коптор. ...