Ако те имах
В реките буйни вече се изтекох,
като вълна пенлива,търсеща брега.
По храсталаци и по урви
вървях със трън във своята пета.
И по полята с цъфналите макове,
развели алените знамена,
сърцето ми от пламнали огньове
по теб въздишаше с душа.
Ако те имах, нямаше да е самотно
в небето ми със светлия простор,
а аз бездомна свивам под крилото
главата си във клетката коптор.
И вече недовиждам цветния нюанс
на приливите изгревни на дните.
Без теб изпаднала във летаргичен транс,
и залезът размива се в мъглите.
По дяволите пращам всички грешки
с повяхнали от чакане мечти.
Ако те имах, отново бих сгрешила,
дори да знам, че после ще боли.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
