Ако те имах
В реките буйни вече се изтекох,
като вълна пенлива,търсеща брега.
По храсталаци и по урви
вървях със трън във своята пета.
И по полята с цъфналите макове,
развели алените знамена,
сърцето ми от пламнали огньове
по теб въздишаше с душа.
Ако те имах, нямаше да е самотно
в небето ми със светлия простор,
а аз бездомна свивам под крилото
главата си във клетката коптор.
И вече недовиждам цветния нюанс
на приливите изгревни на дните.
Без теб изпаднала във летаргичен транс,
и залезът размива се в мъглите.
По дяволите пращам всички грешки
с повяхнали от чакане мечти.
Ако те имах, отново бих сгрешила,
дори да знам, че после ще боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
