Ако ти ме повикаш сега,
ако точно сега ме повикаш
и небето протегне снага
чак додето светът ми се взира...
Ако ти не дочакаш деня,
а се втурнеш за мен да разпитваш
и откриеш във стъпка сълза,
от която кошута е пила,
аз ще взема от огън вода
да полея кашмирена риза
и със връвчица от синева
ще открехна вратата да слизат
във ръцете ти сноп небеса.
Ако ти ме повикаш сега.
Превод на руски:
© Росица Петрова Todos los derechos reservados