May 1, 2013, 6:37 PM

Ако ти ме повикаш сега

  Poetry » Love
1.3K 0 5

Ако ти ме повикаш сега,

ако точно сега ме повикаш

и небето протегне снага

чак додето светът ми се взира...

 

Ако ти не дочакаш деня,

а се втурнеш за мен да разпитваш

и откриеш във стъпка сълза,

от която кошута е пила,

 

аз ще взема от огън вода

да полея кашмирена риза

и със връвчица от синева

ще открехна вратата да слизат

 

във ръцете ти сноп небеса.

Ако ти ме повикаш сега.

 

Превод на руски:

 

http://lycki.blogspot.com/2012/03/blog-post_13.html

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...