18 sept 2022, 8:26

Ако видиш шала ми нежно да пада...

  Poesía
670 0 0

Ще оставя шала си нежно да падне във храстите, 

Ще погаля клоните, леко наежени, 

чакащи зимата, а преди нея тежката есен, 

красивата есен, с дантела от паяци...

Ще оставя шала си нежно да падне във храстите, 

ще се замечтая или поне така ще изглежда.

Ще отмина боса по пътя-

на всички , които са продължили. 

Ще оставя шала си нежно да падне във храстите, 

Ще има все още шипка и малко слънце, 

птици ще чувам , макар и последни.

 За средно време . Неопределено. 

Ако видиш шала ми нежно да пада във храстите, 

хвани го във въздуха , настигни ме.

Ако все още дишам, нежно стегни го. 

За средно време. Неопределено. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сатин Роксан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...