Ще оставя шала си нежно да падне във храстите, 

Ще погаля клоните, леко наежени, 

чакащи зимата, а преди нея тежката есен, 

красивата есен, с дантела от паяци...

Ще оставя шала си нежно да падне във храстите, 

ще се замечтая или поне така ще изглежда.

Ще отмина боса по пътя-

на всички , които са продължили. 

Ще оставя шала си нежно да падне във храстите, 

Ще има все още шипка и малко слънце, 

птици ще чувам , макар и последни.

 За средно време . Неопределено. 

Ако видиш шала ми нежно да пада във храстите, 

хвани го във въздуха , настигни ме.

Ако все още дишам, нежно стегни го. 

За средно време. Неопределено.