Ако видиш шала ми нежно да пада...

Poetry

664 0 0

Ще оставя шала си нежно да падне във храстите,

Ще погаля клоните, леко наежени,

чакащи зимата, а преди нея тежката есен,

красивата есен, с дантела от паяци...

Ще оставя шала си нежно да падне във храстите,

ще се замечтая или поне така ще изглежда.

Ще отмина боса по пътя-

на всички , които са продължили.

Ще оставя шала си нежно да падне във храстите,

Ще има все още шипка и малко слънце,

птици ще чувам , макар и последни.

За средно време . Неопределено.

Ако видиш шала ми нежно да пада във храстите,

хвани го във въздуха , настигни ме.

Ако все още дишам, нежно стегни го.

За средно време. Неопределено.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0