25 mar 2018, 18:46  

Ако всеки

  Poesía
829 3 8

На света, който крачи забързан към нищото,

подарявам две плахи криле.

Старомодно икаровски, малко са теснички

за широките му рамене.

 

Скрий усмивката, друже и погледа ясен ми,

не повдигай зад мен рамене,

ако всеки дари по перце от крилата си,

не ще падне той на колене.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • При нас с Розали са от изчезващия вид - безкористните.
  • Това с надсмиването вече говори за една болна психика. Друг е вече въпроса дали някой се раздава от куртоазия или го прави чистосърдечно... но да не навлизаме в безкрайните теми
  • Можем поне да не се надсмиваме над тези, които се раздават. Благодаря ви,момичета!
  • И аз наминах да прочета
    Колко му е, не е сложно, но не го правим, а е толкова силно и зареждащо...
    Много хубав стих!
  • Благодаря , много си мила!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....