Mar 25, 2018, 6:46 PM  

Ако всеки

  Poetry
827 3 8

На света, който крачи забързан към нищото,

подарявам две плахи криле.

Старомодно икаровски, малко са теснички

за широките му рамене.

 

Скрий усмивката, друже и погледа ясен ми,

не повдигай зад мен рамене,

ако всеки дари по перце от крилата си,

не ще падне той на колене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • При нас с Розали са от изчезващия вид - безкористните.
  • Това с надсмиването вече говори за една болна психика. Друг е вече въпроса дали някой се раздава от куртоазия или го прави чистосърдечно... но да не навлизаме в безкрайните теми
  • Можем поне да не се надсмиваме над тези, които се раздават. Благодаря ви,момичета!
  • И аз наминах да прочета
    Колко му е, не е сложно, но не го правим, а е толкова силно и зареждащо...
    Много хубав стих!
  • Благодаря , много си мила!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...