25 мар. 2018 г., 18:46  

Ако всеки

832 3 8

На света, който крачи забързан към нищото,

подарявам две плахи криле.

Старомодно икаровски, малко са теснички

за широките му рамене.

 

Скрий усмивката, друже и погледа ясен ми,

не повдигай зад мен рамене,

ако всеки дари по перце от крилата си,

не ще падне той на колене.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • При нас с Розали са от изчезващия вид - безкористните.
  • Това с надсмиването вече говори за една болна психика. Друг е вече въпроса дали някой се раздава от куртоазия или го прави чистосърдечно... но да не навлизаме в безкрайните теми
  • Можем поне да не се надсмиваме над тези, които се раздават. Благодаря ви,момичета!
  • И аз наминах да прочета
    Колко му е, не е сложно, но не го правим, а е толкова силно и зареждащо...
    Много хубав стих!
  • Благодаря , много си мила!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...