22 ago 2009, 11:09

Актьорът

789 0 6

Актьорът

                 на Веселин Вълков

 

Цял живот беше друг.

И играеше други.

Същността си нарочно забравил.

Щом получеше роля

се случваше чудо -

той не беше артист оттогава.

 

Оттогава изглеждаше

сякаш, че пак е

с преродена душа,

с други нрави.

Но за него изглежда,

по-важен бе фактът

да повярваме, че не играе.

 

И до днес не разбра

как така се получи -

преживя двестатина живота.

Чак след тях проумя,

че актьорът е случай

на крещяща човешка самотност. 

 

Изживявал бе себе си

все едно стигма.  

В своя истинска плът

с чуждо его.

И животът му собствен

бе станал енигма.

Сякаш друг

бе живял вместо него.

 

Той присядаше тежко

след  всеки спектакъл,

уж да бърше потта под очите.

Бе приседнал със себе си...

Не, че бе плакал.

Просто искаше

да бъде зрител.

...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...