22 авг. 2009 г., 11:09

Актьорът

793 0 6

Актьорът

                 на Веселин Вълков

 

Цял живот беше друг.

И играеше други.

Същността си нарочно забравил.

Щом получеше роля

се случваше чудо -

той не беше артист оттогава.

 

Оттогава изглеждаше

сякаш, че пак е

с преродена душа,

с други нрави.

Но за него изглежда,

по-важен бе фактът

да повярваме, че не играе.

 

И до днес не разбра

как така се получи -

преживя двестатина живота.

Чак след тях проумя,

че актьорът е случай

на крещяща човешка самотност. 

 

Изживявал бе себе си

все едно стигма.  

В своя истинска плът

с чуждо его.

И животът му собствен

бе станал енигма.

Сякаш друг

бе живял вместо него.

 

Той присядаше тежко

след  всеки спектакъл,

уж да бърше потта под очите.

Бе приседнал със себе си...

Не, че бе плакал.

Просто искаше

да бъде зрител.

...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...