alkaltchev (Александър Калчев)
257 108
22.08.2009 г., 11:09 ч.

Актьорът 

  Поезия » Философска
572 0 6

Актьорът

                 на Веселин Вълков

 

Цял живот беше друг.

И играеше други.

Същността си нарочно забравил.

Щом получеше роля

се случваше чудо -

той не беше артист оттогава.

 

Оттогава изглеждаше

сякаш, че пак е

с преродена душа,

с други нрави.

Но за него изглежда,

по-важен бе фактът

да повярваме, че не играе.

 

И до днес не разбра

как така се получи -

преживя двестатина живота.

Чак след тях проумя,

че актьорът е случай

на крещяща човешка самотност. 

 

Изживявал бе себе си

все едно стигма.  

В своя истинска плът

с чуждо его.

И животът му собствен

бе станал енигма.

Сякаш друг

бе живял вместо него.

 

Той присядаше тежко

след  всеки спектакъл,

уж да бърше потта под очите.

Бе приседнал със себе си...

Не, че бе плакал.

Просто искаше

да бъде зрител.

...

 

 

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??