Актьорът
Актьорът
на Веселин Вълков
Цял живот беше друг.
И играеше други.
Същността си нарочно забравил.
Щом получеше роля
се случваше чудо -
той не беше артист оттогава.
Оттогава изглеждаше
сякаш, че пак е
с преродена душа,
с други нрави.
Но за него изглежда,
по-важен бе фактът
да повярваме, че не играе.
И до днес не разбра
как така се получи -
преживя двестатина живота.
Чак след тях проумя,
че актьорът е случай
на крещяща човешка самотност.
Изживявал бе себе си
все едно стигма.
В своя истинска плът
с чуждо его.
И животът му собствен
бе станал енигма.
Сякаш друг
бе живял вместо него.
Той присядаше тежко
след всеки спектакъл,
уж да бърше потта под очите.
Бе приседнал със себе си...
Не, че бе плакал.
Просто искаше
да бъде зрител.
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
