29 jul 2025, 6:28

Акварел

375 7 8

Не ми рисувай този огън –
в очите ми се ражда дъжд
и всичко е въпрос на доза
… на доза, на тъга и скръб.

Не ми рисувай и зелено,
ще падне утринна слана…
Небето ще застине гневно
в зениците на есента –

тогава всеки връх е бездна.
С измамен полъх на криле
оголен сноп сурови нерви
ще са предпазното въже,

когато духне леден вятър.
Не ми рисувай и живот,
че ще поискам да повярвам
в една възможност за любов.

Жени Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички ви, че спряхте при моето стихотворение. За мен е радост всяка ваша дума. А малките стихчета са най-големият ми подарък! Благодаря ви, Танче, Юри и Стойчо!

    Танче:
    Навярно има я. Поне изглежда.
    Обаче, дреме стогодишен сън.
    Да я събудя... никаква надежда,
    в това съдбата явно има пръст
    -------------
    Юри, наздраве за Робърт Бърнс:
    Ако лумне този огън изведнъж
    ще се молим, значи, да е кратък –
    изгори ли цялата реколта с ръж
    какво ще прави Джени по нататък
    ––––––––––
    Стойчо:
    Обречен е, мисля, човекът по принцип,
    носталгия, вярвам, има във всичко.
    Животът поначало също е изпит...
    или вода щом се давим на плитко

    Благодаря и на онези, за които този стих заслужава Любими
  • Повярвай, че я има още,
    дори при вятър, слънце, дъжд,
    щом зрее в зрънцето надежда,
    Любов ще лумне изведнъж
  • Жени!!! 🌹
    Не ме насилвай с този огън,
    ще лумне мигом, изведнъж!
    Да вярвам… повече не мога,
    изплаках всичкия си дъжд…
  • "Небето ще застине гневно
    в зениците на есента"!!!!

    Впечатляваща образност, омайваш!
  • По пътеката на любовта, всичко е красиво, тогава и заскреженият връх, изглежда прекрасен!
    Поздравявам те!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...