Акварел
Не ми рисувай този огън –
в очите ми се ражда дъжд
и всичко е въпрос на доза
… на доза, на тъга и скръб.
Не ми рисувай и зелено,
ще падне утринна слана…
Небето ще застине гневно
в зениците на есента –
тогава всеки връх е бездна.
С измамен полъх на криле
оголен сноп сурови нерви
ще са предпазното въже,
когато духне леден вятър.
Не ми рисувай и живот,
че ще поискам да повярвам
в една възможност за любов.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
