Безпътна и самотна,

единствена и властна,

вълшебница сиротна

без време ще порасна.

Навреме ще загина,

завинаги ще помня

безбрежната пустиня

на песента си - стомна.

Аз знам, че съм фАЛшива,

усещам, че съм не-АЛ.

Объркана и дива.

Себе си обрала.

Кой колко ми е дал

и колко аз съм взела

не смея. Мразя АЛ.

Единствена и смела.

Аз мога да я взема

и мога да я дам.

Печално. Тази схема

Умира в карнавАЛ.

Не искам да я давам,

не мога д я пазя,

при нея пак оставам.

И вярна съм. И мразя.

Спасете я, вземете!

На мене ми е тежка!

Изяжте плодовете

на мойта АЛ.-на грешка. 

Та това съм аз - тъй бурна,

вълнуваща и бледа.

В праха на черна урна

посявам слънчогледа.

РазцъфнАЛ. Жълт и черен.

Умиращ, весел, вечен.

Всред дивото намерен - 

свободен, ням, обречен.

Страх. Роля. И потоп. 

Кое е изначално?

На първия ми гроб

да пише: "С обич. АЛ.-но".

На втория ми гроб

да пише: "АЛ. е жива".

След третия потоп:

"АЛ. - сива и щастлива".