13.09.2009 г., 17:33

АЛ.-ното (АЛ., но то?) (2007)

887 0 1

 

Безпътна и самотна,

единствена и властна,

вълшебница сиротна

без време ще порасна.

 

Навреме ще загина,

завинаги ще помня

безбрежната пустиня

на песента си - стомна.

 

Аз знам, че съм фАЛшива,

усещам, че съм не-АЛ.

Объркана и дива.

Себе си обрала.

 

Кой колко ми е дал

и колко аз съм взела

не смея. Мразя АЛ.

Единствена и смела.

 

Аз мога да я взема

и мога да я дам.

Печално. Тази схема

Умира в карнавАЛ.

 

Не искам да я давам,

не мога д я пазя,

при нея пак оставам.

И вярна съм. И мразя.

 

Спасете я, вземете!

На мене ми е тежка!

Изяжте плодовете

на мойта АЛ.-на грешка. 

 

Та това съм аз - тъй бурна,

вълнуваща и бледа.

В праха на черна урна

посявам слънчогледа.

 

РазцъфнАЛ. Жълт и черен.

Умиращ, весел, вечен.

Всред дивото намерен - 

свободен, ням, обречен.

 

Страх. Роля. И потоп. 

Кое е изначално?

На първия ми гроб

да пише: "С обич. АЛ.-но".

 

На втория ми гроб

да пише: "АЛ. е жива".

След третия потоп:

"АЛ. - сива и щастлива".

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...