26 sept 2023, 10:41  

Пурпурни страсти

1.2K 1 0

Тялото в пурпурна рокля, с изваяни форми като богиня,
облечена с буен нрав, отвън царица, но отвътре робиня!...
Огряваш като денница, с бузи зачервени като на девица,
пълна си с гняв, лудееш омайващо, и си пленяваща хитрица!...

Със звездни очи и къдрави коси като есенни завеси
— в ширината мъждеят бродещи лъчи горещи
Сияеш с йероглифи в живописна стена, криейки лудостта
— скиташ се като животно с евтина цена

С милите си очи омайваш нощем, като любовна жрица!
С устни, свити като розово листче, с накит от мъниста,
тихо пристъпваш като свирепа вълчица,
скрита от тревисти хълмове в мъгла обемиста!...

Със шия в есенни премени, непорочна на външен вид
— носиш обеци с червени рубини и с поглед мразовит
Искаш да избягаш, по розовите ти бузи се стича сълза
— Неподживна приканваш да те вкуся като грозд в лоза

Устните ти са омайни реки, алени щрихи небесни,
и ми носят блян да отпивам от водите им пресни!
Със радушно сърце ме зовеш с плода ти да се напия,
в нощния живот обрулена правиш своята любовна магия!...

Чертаеш приказни водопади, в зората горящи
— дружиш с разбойници, и с царе вонящи
Теб те не разбират, и никой не ще те спаси
— душата си продаваш, тласкаш се в яма от лъжи

Тикаш посетителите си към безумство,
вцепеняваш тяхната същност, всяко тяхно чувство.
Решена си да пленяваш, без да се венчаваш,
вечно си принудена и в бунтарството си изгубена!...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...