С тяло обгърнато в пурпурна рокля, носеща буен нрав.
Огряваща денница, вилнееща омайващо, пленяваща хитрица.
Пристигаш със звездни очи и бузи зачервени като на девица.
В косите ѝ къдрави се кичат есенни завеси— бродещи лъчи горещи.
Сияеща в нощта като живописна стена с йероглифи, прикриващи лудостта.
Пристъпваш елегантно, но си опасно прикрита хищница.
Тревисти хълмове в плаващи пламъци горят под мъглявината обемиста.
Обрисува тя приказни водопади, безкрайно течащи и в идващата зора блестящи.
Дружиш с разбойници и царе, но те те не разбират, никой не ще те спаси.
Мили очи пръскат омагьосващи лъчи, устните ѝ са свити като на розово листче.
Сърцевината ѝ примамваща зове с нейния плод да се напия.
Криеш се в нощния живот, обрулена, правиш своята любовна магия.
Шия оформена в есенни премени, носещи обеци с рубини аленочервени.
Кожата й розова ухае на парфюм, приканващ по подобие на грозд в лоза.
Приканваш посетителите с прелестта си към нехайство, ти си вечно принудена.
Устните ѝ са вливащи се омайни реки— пресичащи се щрихи аленочервени.
Носят блян да опитам ровките ѝ почви, изкусно издяланите ѝ форми.
Решена си да пленяваш без да се венчаваш, ти си в бунтарство загубена.
© Светослав Иванов Всички права запазени