26.09.2023 г., 10:41  

Пурпурни страсти

1.2K 1 0

Тялото в пурпурна рокля, с изваяни форми като богиня,
облечена с буен нрав, отвън царица, но отвътре робиня!...
Огряваш като денница, с бузи зачервени като на девица,
пълна си с гняв, лудееш омайващо, и си пленяваща хитрица!...

Със звездни очи и къдрави коси като есенни завеси
— в ширината мъждеят бродещи лъчи горещи
Сияеш с йероглифи в живописна стена, криейки лудостта
— скиташ се като животно с евтина цена

С милите си очи омайваш нощем, като любовна жрица!
С устни, свити като розово листче, с накит от мъниста,
тихо пристъпваш като свирепа вълчица,
скрита от тревисти хълмове в мъгла обемиста!...

Със шия в есенни премени, непорочна на външен вид
— носиш обеци с червени рубини и с поглед мразовит
Искаш да избягаш, по розовите ти бузи се стича сълза
— Неподживна приканваш да те вкуся като грозд в лоза

Устните ти са омайни реки, алени щрихи небесни,
и ми носят блян да отпивам от водите им пресни!
Със радушно сърце ме зовеш с плода ти да се напия,
в нощния живот обрулена правиш своята любовна магия!...

Чертаеш приказни водопади, в зората горящи
— дружиш с разбойници, и с царе вонящи
Теб те не разбират, и никой не ще те спаси
— душата си продаваш, тласкаш се в яма от лъжи

Тикаш посетителите си към безумство,
вцепеняваш тяхната същност, всяко тяхно чувство.
Решена си да пленяваш, без да се венчаваш,
вечно си принудена и в бунтарството си изгубена!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...