10 may 2007, 9:29

АЛЕЯ

  Poesía
610 0 0
                                 АЛЕЯ
      
           Минавам  по алеята  красива,
           в  ранно утро с  усмивка  щастлива.
           Сърцето  природата  обича
           и  гледка прекрасна  ме привлича.

          Погледът  ми нежен кестена  зърна
          и в  миг топло  клоните  обгърна...
          Разклонени, с листа  подредени
          зеленеят, след  дъжд освежени.

          И китни дървета  стройно се редят.
          Прекрасно! Погледни, кестени  цъфтят!
          Цветовете им  дали  сте  видели?!
          Изправени, като  елхички  бели...

          Подредени  нежно  и  красиво
          бели  цветове  сред  листата живо.
          Всяка  пролет  ме  радват  щастливо,
          променят  ежедневието  сиво.

           А ветрецът тихо повява  леко,
           аромати се  носят  отдалеко.
           На люляци  пролетта вред ухае
           и  глухарче из  тревата  сияе...

           Вървя, вървя  по  алеята  красива,
          всяка сутрин към завода  щастлива.
          Природата  красива   ме  зарежда
          и  денят ми  започва с надежда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Калчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...