10 may 2007, 9:29

АЛЕЯ

  Poesía
607 0 0
                                 АЛЕЯ
      
           Минавам  по алеята  красива,
           в  ранно утро с  усмивка  щастлива.
           Сърцето  природата  обича
           и  гледка прекрасна  ме привлича.

          Погледът  ми нежен кестена  зърна
          и в  миг топло  клоните  обгърна...
          Разклонени, с листа  подредени
          зеленеят, след  дъжд освежени.

          И китни дървета  стройно се редят.
          Прекрасно! Погледни, кестени  цъфтят!
          Цветовете им  дали  сте  видели?!
          Изправени, като  елхички  бели...

          Подредени  нежно  и  красиво
          бели  цветове  сред  листата живо.
          Всяка  пролет  ме  радват  щастливо,
          променят  ежедневието  сиво.

           А ветрецът тихо повява  леко,
           аромати се  носят  отдалеко.
           На люляци  пролетта вред ухае
           и  глухарче из  тревата  сияе...

           Вървя, вървя  по  алеята  красива,
          всяка сутрин към завода  щастлива.
          Природата  красива   ме  зарежда
          и  денят ми  започва с надежда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Калчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...