May 10, 2007, 9:29 AM

АЛЕЯ

  Poetry
604 0 0
                                 АЛЕЯ
      
           Минавам  по алеята  красива,
           в  ранно утро с  усмивка  щастлива.
           Сърцето  природата  обича
           и  гледка прекрасна  ме привлича.

          Погледът  ми нежен кестена  зърна
          и в  миг топло  клоните  обгърна...
          Разклонени, с листа  подредени
          зеленеят, след  дъжд освежени.

          И китни дървета  стройно се редят.
          Прекрасно! Погледни, кестени  цъфтят!
          Цветовете им  дали  сте  видели?!
          Изправени, като  елхички  бели...

          Подредени  нежно  и  красиво
          бели  цветове  сред  листата живо.
          Всяка  пролет  ме  радват  щастливо,
          променят  ежедневието  сиво.

           А ветрецът тихо повява  леко,
           аромати се  носят  отдалеко.
           На люляци  пролетта вред ухае
           и  глухарче из  тревата  сияе...

           Вървя, вървя  по  алеята  красива,
          всяка сутрин към завода  щастлива.
          Природата  красива   ме  зарежда
          и  денят ми  започва с надежда!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Калчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...