10.05.2007 г., 9:29

АЛЕЯ

605 0 0
                                 АЛЕЯ
      
           Минавам  по алеята  красива,
           в  ранно утро с  усмивка  щастлива.
           Сърцето  природата  обича
           и  гледка прекрасна  ме привлича.

          Погледът  ми нежен кестена  зърна
          и в  миг топло  клоните  обгърна...
          Разклонени, с листа  подредени
          зеленеят, след  дъжд освежени.

          И китни дървета  стройно се редят.
          Прекрасно! Погледни, кестени  цъфтят!
          Цветовете им  дали  сте  видели?!
          Изправени, като  елхички  бели...

          Подредени  нежно  и  красиво
          бели  цветове  сред  листата живо.
          Всяка  пролет  ме  радват  щастливо,
          променят  ежедневието  сиво.

           А ветрецът тихо повява  леко,
           аромати се  носят  отдалеко.
           На люляци  пролетта вред ухае
           и  глухарче из  тревата  сияе...

           Вървя, вървя  по  алеята  красива,
          всяка сутрин към завода  щастлива.
          Природата  красива   ме  зарежда
          и  денят ми  започва с надежда!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Калчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...