10 мая 2007 г., 09:29

АЛЕЯ

606 0 0
                                 АЛЕЯ
      
           Минавам  по алеята  красива,
           в  ранно утро с  усмивка  щастлива.
           Сърцето  природата  обича
           и  гледка прекрасна  ме привлича.

          Погледът  ми нежен кестена  зърна
          и в  миг топло  клоните  обгърна...
          Разклонени, с листа  подредени
          зеленеят, след  дъжд освежени.

          И китни дървета  стройно се редят.
          Прекрасно! Погледни, кестени  цъфтят!
          Цветовете им  дали  сте  видели?!
          Изправени, като  елхички  бели...

          Подредени  нежно  и  красиво
          бели  цветове  сред  листата живо.
          Всяка  пролет  ме  радват  щастливо,
          променят  ежедневието  сиво.

           А ветрецът тихо повява  леко,
           аромати се  носят  отдалеко.
           На люляци  пролетта вред ухае
           и  глухарче из  тревата  сияе...

           Вървя, вървя  по  алеята  красива,
          всяка сутрин към завода  щастлива.
          Природата  красива   ме  зарежда
          и  денят ми  започва с надежда!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Калчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...